Това не е вкъщи

Това не е вкъщи... Просто да поясня, за да не вземе някой да се обърка от надписа на бутона "НОМЕ", който сте натиснали с идеята автоматично да си отидете вкъщи... или да дойдете в мойто вкъщи... сори... магията някакси не работи точно днес... предполагам, че и утре ще бъдете също толкова неприятно изненадани... Това в никакъв случай не е абсолютното начало... и със сигурност не е онова начало с бялата светлина и хубавите пейзажи зад нея... Но нали отнякъде трябва да се започне... Това е място, което по същество (предполагам) би трябвало да е някакво начало... никаква идея нямам на какво... Просто още не мога да накарам проклетото копче да се показва на кирилица с шрифта, който искам (това беше за първата версия на блога, преди безброй години, но текста така си остана)... има си характер явно... или аз нямам... тропах му и с крак (ако ви се върти в главата подобна мисъл)... не ще... дърпа се... Тъй... да зарежем копчето и да бутаме натам... ъм... махам напътстващо с ръка, за да ви укажа посоката... И така... от нищото започва Началото... Нищото е едно чудесно начало. Според някои "В началото бе Словото"... станала е някаква грешка... ако словото е било в началото, досега цивилизацията да е умряла от главоболие. Според повечето голeми умове (моят не е толкова голям, редовно го следя пред огледалото с надеждата, че ако започне да големее ще има видими изкривявания)... та според тях в началото е бил големият взрив, но той не е съвсем в началото, защото преди него е било нищото, което си е баш началото откъдето и да го погледнеш... И така всичко, което може да се каже е, че преди някакъв неопределен период в далечното минало, в един – единствен ослепяващ импулс поради незнайни причини е дошъл моментът, известен на науката като t=0. Оттогава ние сме били на път. Това е нещо, което можем да приемем за едно достойно начало. Но за ваше нещастие копчето, което натиснахте, по абсолютно никакъв начин няма да ви изстреля към това начало, надявам се да не сте възлагали големи надежди за такъв резултат... Объркаността и неопределеността на всичко написано до този момент произтича от една проста причина: пиша си аЗ и нямам никаква идея откъде да започна... З-то (зъ-то) е главно щот така ми харесва, по-арт е не'какси, не че би било лошо големеенето на мен си като аЗ, да се подчертава с главно "З" (зъ), което всъщност ужасно много прилича на "три" (3) и прави погрешно впечатление, че страдам от разТрояване на личността, а това е абсолютно абсурдно. Само трима в мен ще измрем от скука освен, ако не се занимаваме с брейнсторминг, но дори тогава някой трябва да носи бирата. Почти съм сигурен, че когато сестра ми чете това ще каже: - Брат ми ти си неосъзнат идиот. - Не е верно Дебел, осъзнат съм, просто не ми личи. :Р Основната идея на всичко, което виждате на екрана си е с образователна цел за мен самия. Няма никакъв дълбок и още по-малко скрит замисъл. Просто се опитвам да разбера що е то аджеба "WEB" и има ли то почва в мойта глава... Засега търсенето е мъчително и слаборезултатно. Ще се постарая учейки се, да ви дам малко радост... Усмихвайте се хора... Усмихвайте се повече... Защо трябва винаги да се притеснявате за това, какво ще си помислят другите, голямо важно, че някой бастун, гледайки ви ще си помисли "Тоя па, к'во се е нахилил кат зелка." Радвайте се на това, което имате... Сядайте в градинката или в парка наслаждавайки се на природата без да обръщате внимание на треволяците... Прекарвайте повече време с приятелите си и работете по-малко... Не прибирайте и не пазете нищо за по-късно... Употребявайте новите си неща ежедневно, ако имате желание за това... Искайте да видите нещата сега, да ги чуете, да ги направите. На всички ни е ясно, че сме се родили някъде около големия взрив и ще живеем вечно, но времето е относително понятие и точният момент, който ние всички доста лекомислено очакваме, за да започнем нещо, обикновенно е в неопределено бъдеще и можем несъзнателно да го подминем. Всеки ден, в който живеете е един особен повод. Забавлявайте се. " И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще имаш желание да се смееш заедно с мен. Понякога ще отваряш прозореца си просто ей така, за удоволствие... И приятелите ти ще се учудят, като те видят да се смееш, докато гледаш небето. Тогава ще им кажеш: "Да! Звездите винаги ме карат да се смея!" Ще те помислят за луд. Изиграх ти лош номер, а...” от “Малкият принц” Антоан дьо Сент Екзюпери А сега си цъкайте насам натам и си мислете само за глупости...