Отдел „Разрушителни изпробвания“

На времето, един приятел ме попита... "На къде клониш приятелю - към нов човек или напротив?" Нямам никаква идея.. По някога ми се иска да си отворя устата и да не спра да говоря, по някога е такава буря в главата ми, че ми се струва.., ако случайно всичко това излезе по някакъв начин от мен ще помета половината земно кълбо само със силата която се е натрупала в съзнанието ми.. Понякога просто ми се иска да съм някъде другаде.. някъде където е адски тихо.. някъде, където мога така да се изкрещя, че да изпълня пространството с усещането.. с моето усещане.. Имам чувството, че искам да съм на много места едновременно, но ако съм само на едно от тях ще ми е адски тъпо? Защо винаги когато ритнем топката към стената очакваме тя да мине през нея.. Защо никой не е измислил начин да загребем душата си и да я изсипем в канала.. И въобще, ако нищо няма смисъл, за какво служат въпросите??!! Не зная как по добре да опиша тишината в главата ми.. Надявам се, не сте очаквали сериозна автобиография.. пийте едно малко и цъкайте нататък.. да не показвам накъде, че ми изтръпна ръката..