Конете луди на смъртта

Когато полунощните овчари подкарват своите облачни стада по пътищата от лунна светлина към нас, препускат без подкови конете луди на смъртта. Убийците, безшумните жребци възседнати от конници безплътни, безмълвни, тъжни призраци на тях. По белите и друми щом се мярнат, дори луната крие се от страх. Отгде пристигат? Кой ли знае? Когато цял свят спи, потънал в здрач, отпускат стремената, спират те и винаги поне един жребец сред тях очаква нов ездач. И ето че пред него те ще спрат, без дъх и бледен ще се метне той за нови конници по лунен път отново и без шум ще полетят конете луди на смъртта.