Дълги нощи, дълги дни

Дълги нощи, дълги дни, мисли, чувства и мечти от дълбоко спомен се завръща, жегва рана и в сърцето удря... Поглед свеждаш тайната прикриваш, но душата плаче със сълза горчива... Искаш да забравиш, но не можеш, той стои пред теб като отрова - сладка, силна, пареща, фатална, искаш да отпиеш, но не бива... Устните лъжи изричат, а очите просто тичат, от ръцете похот блика, а в душата е чернилка... Слабостта ти във оръжие превръща, с острие към теб го връща... Раната оставя жива, ей така да има, но не бил злодей човека, "пазел" ти сърцето....!